С времето пациентските застъпници усвояват все повече информация за работата в тяхната група, както и за нуждите на пациентите със съответната диагноза или група дагнози. Тук са представени някои от основните термини, с които един застъпник е добре да бъде запознат още с включването си в група за пациентско застъпничество.
Овластяване – това може да се обясни като степента на автономност и самоопределение на отделния индивид, както и на дадена общност. Овластяването се отнася до предоставянето на възможност на уязвимите групи да представляват своите интереси по отговорен и самоопределен начин, действайки по своя воля и власт. Една дефиниция на термина е „умишлен, непрекъснат процес, съсредоточен в местната общност, включващ взаимно уважение, критично размишление, грижа и групово участие, чрез които хората, които нямат равен дял от ресурси, получават по-голям достъп и контрол над тези ресурси“ (Zimmermann, 2000), a друга го обяснява като ,,механизмът, чрез който хората, организациите и общностите придобиват власт над живота си‘‘ (Rappaport, 1984). Това е процесът да станем по-силни и по-уверени в себе си, особено в контролирането на нечий живот и заявяването на правата си. Овластяването като действие се отнася както до процеса на самоовластяване, така и до професионална подкрепа на хората, която им позволява да преодолеят чувството си за безсилие и липса на влияние, както и да разпознават и използват ресурсите си.
Човешки права – човешките права са присъщи на всички човешки същества, независимо от раса, пол, националност, етническа принадлежност, език, религия или друг статут. Те включват право на живот и свобода, свобода от робство и изтезания, свобода на мнение и изразяване, право на труд и образование и много други. Основани са на споделени ценности като достойнство, справедливост, равенство, уважение и независимост. Тези права следва да бъдат гарантирани на всеки един човек, без дискриминация.
Гражданско общество – от една страна, гражданското общество се отнася към широк спектър от организации: общностни групи, неправителствени организации (НПО), работнически съюзи, местни групи, благотворителни организации, религиозни организации, професионални сдружения и фондации. Тази съвкупност от организации често е наричана ‚,третия сектор‘‘ след правителството и търговската общност, който има за цел да повлияе действията на избрани политици и бизнеси, така че да допринесе за решението на даден обществен проблем или подобряване качеството на живот на дадена уязвима група от хора.
Неправителствена организация – организация, създадена с цел подпомагане на обществото или отделни групи в него за постигане на общи цели, които нямат стопански (търговски) характер. Целта на неправителствените организации (НПО) е да допринесат за развитието на определени ценности в обществото и да подпомогнат решаването на обществено значими проблеми, поради което те не разпределят печалба.
Социални услуги – това са обществени услуги, осигурени на хора, които са специфично уязвими или изпитват затруднения. Такива услуги засягат области като индивидуалната и семейната грижа, подкрепата на хора с увреждания, грижата за възрастни хора, както и подкрепата за уязвими групи като мигранти, безработни и други. Социалните услуги могат да се осигуряват чрез публични, частни или граждански инициативи и могат да бъдат дългосрочни или краткосрочни.
Потребител на социална услуга – лицето, което се възползва от дадена социална услуга. Например, в проекта EmpoweRare това са пациентите, страдащи от редки заболявания, както и хората с увреждания в България.
Доставчик на социална услуга – организацията, която предоставя дадена социална услуга за ползване. Това може да бъде държавна агенция или друга правителствена институция, както и частна или неправителствена организация.
Comentarios