Права на хората с увреждания

Къде са уредени правата на хората с увреждания?

Правата на хората с увреждания са уредени в редица международни актове и в действащото национално законодателство.

1. Основните международни актове за правата на хората с увреждания са:

• Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания;

• Харта на основните права на Европейския съюз;

• Директива 2000/78/ЕС от 27.11.2000 г. на Съвета на Европейския съюз за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите;

• Всеобща декларация за правата на човека;

• Европейска стратегия за хората с увреждания за периода 2021-2030 г.;

• Конвенция на ООН за правата на детето;

• Конвенция на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

Водещо значение за правата на хората с увреждания има Конвенцията на ООН. На 13.12.2006 г. Организацията на обединените нации (ООН) приема Конвенцията за правата на хората с увреждания. Конвенцията влезе в сила на 3 май 2008 г. Към Конвенцията е приет и Факултативен протокол, който предоставя възможност на хората с увреждания в отделните държави – страни по акта да подават директно индивидуални жалби пред създадения по Конвенцията Комитет на ООН за правата на хората с увреждания. На 23.12.2010 г. Конвенцията е ратифицирана и от Европейския съюз (ЕС), като това е първият международноправен акт от подобен вид, с който ЕС се обвърза като регионално обединение на държави. На 26.01.2012 г. Народното събрание в България ратифицира Конвенцията и започна да се прилага и в България.

Конвенцията е универсален списък от минимални стандарти, които трябва да се предвидят от държавите – страни по нея, за да бъде преустановена продължаващата дискриминация на хората с увреждания, като бъде гарантирано равенството им пред закона и ефективното упражняване и защита на основните им човешки права.

Едно от основните послания на Конвенцията е, че хората с увреждания не следва да се възприемат като обекти, а като равнопоставени субекти, които заслужават уважение и равноправие, както останалите граждани в обществото. От обект на благотворителност, те следва да се възприемат като равноправни граждани, упражняващи лично правата си.

Конвенцията поставя на дневен ред следните ключови моменти:

• равнопоставеност на хората с увреждания и борба с дискриминацията (чл. 5);

• достъпна среда и право на хората с увреждания да живеят независим живот и да участват пълноценно във всички аспекти от живота на обществото (чл. 9);

• правоспособност и дееспособност на хората с увреждания (чл. 12);

• достъп до правосъдие (чл. 13);

• право на независим живот и включване в общността (чл. 19);

• включващо образование (чл. 24);

• достъп до здравеопазване (чл. 25);

• достъп до заетост (чл. 27);

• право на участие в политическия и обществен живот (чл. 29).

2. Основни актове от действащото национално законодателство за правата на хората с увреждания са:

• Конституцията на Република България;

• Закон за хората с увреждания и Правилника за прилагането му;

• Закон за социално подпомагане и Правилника за прилагането му;

• Закон за здравето;

• Закон за личната помощ;

• Закон за предучилищното и училищно образование;

• Кодекс на труда/Закон за държавния служител;

• Кодекс за социално осигуряване;

• Закон за насърчаване на заетостта;

• Закон за защита от дискриминация;

• Закон за устройство на територията;

• Наредба № 4 от 1 юли 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания;

• Стратегия за осигуряване на равни възможности на хората с увреждания 2016 – 2020 г.;

• Стратегия за дългосрочна заетост на хората с увреждания (2011-2021)

От посочените нормативни актове с основополагащо значение е сега действащият Закон за хората с увреждания (в сила от 01.01.2019 г.). В него са изброени основните области за подкрепа на хората с увреждания:

• здравеопазване;

• образование;

• заетост;

• жилищно осигуряване;

• достъпна среда в урбанизираните територии и обществените сгради;

• транспорт;

• култура;

• спорт;

• личен живот;

• обществен и политически живот;

• правосъдие;

• други области.

Отбелязани са и средствата, чрез които се оказва подкрепата на хората с увреждания:

• медицинска, професионална, социална, трудова и психологическа рехабилитация;

• образование и професионално обучение;

• услуги, подпомагащи трудовата реализация;

• достъпност и разумни улеснения;

• социални услуги;

• финансова подкрепа;

• достъпна информация;

• достъп до правосъдие и правна защита;

• осигуряване на лична мобилност с максимална степен на независимост;

• лична помощ;

• универсален дизайн;

• други средства.

В Закона са посочени и отделните ангажименти на отговорните институции в областите, за които отговарят, като за преобладаващата част от областите на подкрепа и средствата за постигане на тази подкрепа е направено препращане към други нормативни актове, в които въпросите са подробни развити. Заложени са също така основните параметри на индивидуалната оценка на потребностите, въз основа на която се отпускат различни видове финансова подкрепа. Тази подкрепата е предназначена за компенсиране на разходите, свързани с преодоляване на затрудненията, предизвикани от вида и степента на увреждане.

Включени са още допълнителните механизми за подпомагане трудовата заетост на хората с увреждания и за осигуряване на достъпна среда и лична мобилност. Посочени са основните институции, които отговарят за правата на хората с увреждания и техните задължения. Обхванати са основните параметри на информационната система за хората с увреждания към Агенцията за хората с увреждания и изискванията към организации на и за хората с увреждания за придобиване на статут на национално представителни.

Кои са държавните институции, които определят и осъществяват политиките за правата на хората с увреждания?

Отговорните институции, които осъществяват дейността по отношение на правата на хората с увреждания и от които зависи промяната на нагласите и създаването на предпоставки за безпрепятственото упражняване на правата на хората с увреждания, са Министерски съвет /МС/ с всички министерства и Народното събрание.

В рамките на изпълнителната власт /МС/ следва да бъдат откроени следните водещи институции:

• Министерство на труда и социалната политика;

• Министерството на здравеопазването;

• Министерството на образованието и науката;

• Министерството на регионалното развитие и благоустройството;

• Национален съвет за хората с увреждания към МС;

• Агенция за хората с увреждания;

• Агенция за социално подпомагане;

• Агенция по заетостта;

• Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”;

• Национална агенция за приходите;

• Национален осигурителен институт;

• Национална здравноосигурителна каса;

• Областни управители;

• Общините.

Отговорните органи са натоварени да осъществяват социалната политика на държавата или казано с други думи – отговорните органи определят, приемат и контролират правилата, принципите, законодателството и действията, които водят до подобряване на качеството на живота. Тези институции, с подкрепата на гражданския сектор, на неправителствените организации на и за хора с увреждания, следва да установят и въведат необходимите инструменти и механизми, чрез които да се осигурят правата на хората с увреждания.

Какви права имат хората с увреждания в България?

Освен определените в Конституцията на Република България и действащите международни актове основни права и свободи, хората с увреждания имат други, специфични права, обусловени от техните потребности и здравословното им състояние.

Правата на хората с увреждания могат да бъдат систематизирани по следния начин:

• Финансова подкрепа

• Пенсии

• Социални услуги

• Медицински изделия и помощни средства (процедура)

• Заетост и предприемачество

• Достъпна среда

Повече информация за тези услуги можете да намерите в разделите на ресурсната платформа.