В България все още хората с увреждания са изправени пред сериозни предизвикателства и бариери при намирането на работа. Много често, ако бъдат наети на работна позиция, то тя е ниско платена. Премахването на съществуващи физически пречки за стигане до работното място в повечето случаи е по-незначителният проблем. Големият проблем е все още негативното отношение в обществото и факта, че повечето работодатели и служителите в отдел човешки ресурси не знаят как да подходят в отношенията си с хора с увреждания. Именно с цел преодоляването на тези пречки са създадени определени политики в сферата на заетостта и предприемачеството, които да защитят човека с увреждания и да помогнат за това той да получи равен старт в кариерата си.
Принципът на равнопоставеност между хората и недопускането на дискриминация по каквито и да е признаци и показатели е в основата на съвременното международно право в областта на правата на човека. Включването в пазара на труда зависи от нивото на дискриминация и толерантността към различните социални групи.
Антидискриминационните директиви на ЕС са намерили отражение в Закона за защита срещу дискриминацията (ЗЗСД). В него конкретно се посочват признаците, на основание на които се забранява всяка пряка и непряка дискриминация – по пол, раса, увреждане и др.
Комисията за защита от дискриминацията осъществява контрол по прилагането и спазването на Закона за защита срещу дискриминацията и други закони, уреждащи равенство в третирането.
Предмет на международното правно регулиране е и принципът на социално включване, който гарантира правото за упражняване на труд и достъпа до социална закрила. Чл. 6 от Международния пакт за икономически, социални и културни права, приет от Общото събрание на ООН през 1966 г., признава правото на труд, „което включва правото на всеки човек да има възможността да изкарва прехраната си чрез труд, свободно избран или приет“ и задължава държавите-страни по този Пакт да вземат мерки за защитата на това право и неговото пълно осъществяване. Според чл. 7 от Пакта, държавите-страни по Пакта „признават правото на всяко лице да се ползва от справедливи и благоприятни условия на труд.
Къде са уредени трудовите права на хората с увреждания?
Правото на труд на хората с увреждания е уредено в различни международни актове и в националното действащо законодателство. В съответствие с чл. 27 от Конвенцията за хората с увреждания хората с увреждания имат право на труд, включително достъп до право на труд на отворения пазар на труда. Закрилата от дискриминация в сферата на пазара на труда е гарантирана от чл. 8, ал. 3 от Кодекса на труда, който постановява, че:
„При осъществяване на трудовите права и задължения не се допуска пряка или непряка дискриминация, основана на народност, произход, пол, сексуална ориентация, раса, цвят на кожата, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, семейно и материално положение, наличие на психически или физически увреждания, както и различия в срока на договора и продължителността на работното време.“
Политиката за хора с увреждания в Европейския съюз е заложена в Европейската стратегия за хората с увреждания „Европа свободна от бариери” (2010-2020 г.), в която централно място заема Планът за действие за хората с увреждания. Основният акцент на стратегията е елиминирането на идентифицираните бариери, включително заетостта на хората с увреждания. В Стратегията се определят необходимите механизми за прилагането на Конвенцията за правата на хората с увреждания в целия Европейски съюз.
На национално ниво Законът за насърчаване на заетостта урежда обществените отношения при насърчаването и запазването на заетостта; професионалното ориентиране и обучението на възрастни; посредничеството по информиране и наемане на работа в Република България и в други държави на български граждани, граждани на друга държава - членка на Европейския съюз, на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.
Основните права на хората с увреждания включват:
труд, освен противопоказния, посочен в решението на ТЕЛК/НЕЛК;
предварителна закрила при уволнение. За освобождаване от работа е необходимо предварително разрешение от Инспекцията по труда, както и становище на ТЕЛК;
по-голям годишен отпуск – не по-малък от 26 работни дни;
едновременно получаване на пенсия за инвалидност и трудово възнаграждение;
обезщетение при трудоустрояване;
посредничество по информиране и намиране на работа и професионално ориентиране по реда на Закона за насърчаване на заетостта.
С цел гарантиране на заетостта на хората с трайни увреждания в обичайна работна среда, съгласно ЗХУ, работодателите следва да назначават работници и служители с трайни увреждания съгласно квота, както следва:
1. работодатели с 50 до 99 работници и служители – едно лице с трайни увреждания;
2. работодатели със 100 и над 100 работници и служители – две на сто от средносписъчния си състав (чл. 38, ал. 1, ЗХУ).
В случай, че те не изпълнят това свое задължение, заплащат ежемесечно компенсационна вноска в размер 30 на сто от минималната работна заплата за страната за всяко незаето място за човек с трайно увреждане, (чл.38, ал.6). Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ упражнява специализирания контрол за прилагането на квотата за назначаване за хора с трайни увреждания и налагането на санкции на работодателите.
Работодателите се освобождават от това задължение при:
1.наличие на специфични фактори в работната среда, възпрепятстващи наемане на хора с трайни увреждания;
2.липса на хора с трайни увреждания, насочени от дирекции „Бюро по труда” или от трудови посредници с издадено удостоверение за регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане на работа.
Работодателите, които прилагат алтернативни мерки за заетост на хора с трайни увреждания, определени с Правилника за прилагането на ЗХУ, се освобождават от задължението да назначават работници и служители с трайни увреждания, съгласно квотата.
Кои са държавните институции, които определят и осъществяват политиките за трудовите права на хората с увреждания?
Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта осъществяват политиката по заетостта на хората с трайни увреждания. Съгласно Закона за насърчаване на заетостта те разработват и финансират програми и мерки за трудова реализация за хората с трайни увреждания. Териториалните поделения на Агенцията по заетостта предоставят необходимата специализирана информация и услуги в областта на трудовото посредничество.
Comments